Зимен стихоплет

20 dic 2011, 22:32

Poesía » Del paisaje

565 0 1

Зимно утро се навъси

и със тихия си стон

една виделина пристъпва

плахо в хладния ми дом.

А комините изпушват бясно,

хвърлят пепел, черен дим

и във въздуха проблясва

белота със дъх на зима.

Време спряло в тишината

и на мрачния портрет

мълчалив художник за утеха

се рисува най-отпред.

Мислите рисуват в мрака

и без четка, без платно

в спомени го те обагрят.

Спя с отворено око!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.