Зимен стихоплет
879
0
1
Зимно утро се навъси
и със тихия си стон
една виделина пристъпва
плахо в хладния ми дом.
А комините изпушват бясно,
хвърлят пепел, черен дим
и във въздуха проблясва
белота със дъх на зима.
Време спряло в тишината
и на мрачния портрет
мълчалив художник за утеха
се рисува най-отпред.
Мислите рисуват в мрака
и без четка, без платно
в спомени го те обагрят.
Спя с отворено око!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Нецова Всички права запазени
