20 дек. 2011 г., 22:32

Зимен стихоплет

876 0 1

 

Зимно утро се навъси

и със тихия си стон

една виделина пристъпва

плахо в хладния ми дом.

 

А комините изпушват бясно,

хвърлят пепел, черен дим

и във въздуха проблясва

белота със дъх на зима.

 

Време спряло в тишината

и на мрачния портрет

мълчалив художник за утеха

се рисува най-отпред.

 

Мислите рисуват в мрака

и без четка, без платно

в спомени го те обагрят.

Спя с отворено око!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Нецова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...