Dec 20, 2011, 10:32 PM

Зимен стихоплет

886 0 1

 

Зимно утро се навъси

и със тихия си стон

една виделина пристъпва

плахо в хладния ми дом.

 

А комините изпушват бясно,

хвърлят пепел, черен дим

и във въздуха проблясва

белота със дъх на зима.

 

Време спряло в тишината

и на мрачния портрет

мълчалив художник за утеха

се рисува най-отпред.

 

Мислите рисуват в мрака

и без четка, без платно

в спомени го те обагрят.

Спя с отворено око!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Нецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...