Dec 20, 2011, 10:32 PM

Зимен стихоплет

877 0 1

 

Зимно утро се навъси

и със тихия си стон

една виделина пристъпва

плахо в хладния ми дом.

 

А комините изпушват бясно,

хвърлят пепел, черен дим

и във въздуха проблясва

белота със дъх на зима.

 

Време спряло в тишината

и на мрачния портрет

мълчалив художник за утеха

се рисува най-отпред.

 

Мислите рисуват в мрака

и без четка, без платно

в спомени го те обагрят.

Спя с отворено око!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Нецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...