29 jul 2008, 9:35

Зимен сън

  Poesía » Otra
810 0 11
Зимен сън

Душа, родена сред звездите,
се гърчи и пълзи в калта,
изгубени, недостъпни, висините
за жалък червей, без крила.

Сред страх и студ сърцето,
заспало зимен сън,
контакт единствен със небето -
димът на тлеещ пън.

Но под въглените в пепелта,
живи са още мечтите,
мечти за ангелски крила,
за домът, изгубен сред звездите.

От гъсеници излитат пеперуди,
кактуси раждат цветя
и вярвам аз - човек ще се събуди
от сънят кошмарен - със КРИЛА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...