29 jul 2008, 9:35

Зимен сън

  Poesía » Otra
815 0 11
Зимен сън

Душа, родена сред звездите,
се гърчи и пълзи в калта,
изгубени, недостъпни, висините
за жалък червей, без крила.

Сред страх и студ сърцето,
заспало зимен сън,
контакт единствен със небето -
димът на тлеещ пън.

Но под въглените в пепелта,
живи са още мечтите,
мечти за ангелски крила,
за домът, изгубен сред звездите.

От гъсеници излитат пеперуди,
кактуси раждат цветя
и вярвам аз - човек ще се събуди
от сънят кошмарен - със КРИЛА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....