29 jul 2008, 9:35

Зимен сън

  Poesía » Otra
812 0 11
Зимен сън

Душа, родена сред звездите,
се гърчи и пълзи в калта,
изгубени, недостъпни, висините
за жалък червей, без крила.

Сред страх и студ сърцето,
заспало зимен сън,
контакт единствен със небето -
димът на тлеещ пън.

Но под въглените в пепелта,
живи са още мечтите,
мечти за ангелски крила,
за домът, изгубен сред звездите.

От гъсеници излитат пеперуди,
кактуси раждат цветя
и вярвам аз - човек ще се събуди
от сънят кошмарен - със КРИЛА!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...