Зимен сън
Душа, родена сред звездите,
се гърчи и пълзи в калта,
изгубени, недостъпни, висините
за жалък червей, без крила.
Сред страх и студ сърцето,
заспало зимен сън,
контакт единствен със небето -
димът на тлеещ пън.
Но под въглените в пепелта,
живи са още мечтите,
мечти за ангелски крила,
за домът, изгубен сред звездите.
От гъсеници излитат пеперуди,
кактуси раждат цветя
и вярвам аз - човек ще се събуди
от сънят кошмарен - със КРИЛА!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс учо Всички права запазени