Има време, когато хората

се пречупват пред някой сезон,

като малка зимна какавида,

готови да се родят наново.

Може да си тъжен, да плачеш,

никой няма да го нарече лъжа.

Мечтата може да е само сън,

но ако за теб е реалност,

то тогава никой няма да махне

красивата усмивка, изписана на лицето ти.

Един ден, минаващ през потока от време...

Животът си е живот, мечтите - мечти,

но също както времето пречупва сезона,

така и ти може да се освободиш.

Може да не си най-силния или умния,

но кой ще се тревожи за това?

Никой не знае къде ще отидат цветовете,

отнесени далеч от топлите ветрове.

Никой не знае кога какавидата ще се отвори

и пеперудата ще се пробуди от зимния си сън.

Летейки високо в синьото небе,

нежно обгръщайки го с фини крилца,

превръщайки се в поредния небесен цвят.

Мечтите са мечти, сърцата са сърца,

но в тях се крие сила огромна,

способна да промени света,

способна да пробуди зимната какавида

и да разкрие тайната, срита тихо дълбоко в нея.

И всичко ще се случи в един обикновен ден,

ден, минаващ през потока от време...