16.09.2007 г., 23:13

Зимна какавида

545 0 0
Зимна какавида


Има време, когато хората

се пречупват пред някой сезон,

като малка зимна какавида,

готови да се родят наново.

Може да си тъжен, да плачеш,

никой няма да го нарече лъжа.

Мечтата може да е само сън,

но ако за теб е реалност,

то тогава никой няма да махне

красивата усмивка, изписана на лицето ти.

Един ден, минаващ през потока от време...

Животът си е живот, мечтите - мечти,

но също както времето пречупва сезона,

така и ти може да се освободиш.

Може да не си най-силния или умния,

но кой ще се тревожи за това?

Никой не знае къде ще отидат цветовете,

отнесени далеч от топлите ветрове.

Никой не знае кога какавидата ще се отвори

и пеперудата ще се пробуди от зимния си сън.

Летейки високо в синьото небе,

нежно обгръщайки го с фини крилца,

превръщайки се в поредния небесен цвят.

Мечтите са мечти, сърцата са сърца,

но в тях се крие сила огромна,

способна да промени света,

способна да пробуди зимната какавида

и да разкрие тайната, срита тихо дълбоко в нея.

И всичко ще се случи в един обикновен ден,

ден, минаващ през потока от време...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...