4 ene 2008, 9:54

Зимна картина

  Poesía
715 0 11

Навън излизам, вечер на паважа

работници се шляят във безсмислен труд

и някак си се сливат със пейзажа,

на художника със име "Студ".

 

А той рисува все така неуморимо,

върху бялото и девствено платно

и прави всичко, иначе необозримо,

видно за човешкото око.

 

Пътеките, набързо очертани,

от стъпки на случаен минувач.

Дърветата белеят замечтани,

похлупени от падналия здрач.

 

Светещи прозорчета привличат,

подпухнали от леден скреж,

и на моменти истински приличат

на догаряща във мрака свещ.

 

Разхождам се, изпаднал в умиление,

а мислите ми спорят пак,

какво е то поет без вдъхновение

и какво е всъщност,зимата без сняг?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...