4 ene 2008, 9:54

Зимна картина

  Poesía
711 0 11

Навън излизам, вечер на паважа

работници се шляят във безсмислен труд

и някак си се сливат със пейзажа,

на художника със име "Студ".

 

А той рисува все така неуморимо,

върху бялото и девствено платно

и прави всичко, иначе необозримо,

видно за човешкото око.

 

Пътеките, набързо очертани,

от стъпки на случаен минувач.

Дърветата белеят замечтани,

похлупени от падналия здрач.

 

Светещи прозорчета привличат,

подпухнали от леден скреж,

и на моменти истински приличат

на догаряща във мрака свещ.

 

Разхождам се, изпаднал в умиление,

а мислите ми спорят пак,

какво е то поет без вдъхновение

и какво е всъщност,зимата без сняг?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Леонид Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...