Навън излизам, вечер на паважа
работници се шляят във безсмислен труд
и някак си се сливат със пейзажа,
на художника със име "Студ".
А той рисува все така неуморимо,
върху бялото и девствено платно
и прави всичко, иначе необозримо,
видно за човешкото око.
Пътеките, набързо очертани,
от стъпки на случаен минувач.
Дърветата белеят замечтани,
похлупени от падналия здрач.
Светещи прозорчета привличат,
подпухнали от леден скреж,
и на моменти истински приличат
на догаряща във мрака свещ.
Разхождам се, изпаднал в умиление,
а мислите ми спорят пак,
какво е то поет без вдъхновение
и какво е всъщност,зимата без сняг?
© Леонид Стоянов All rights reserved.