11 feb 2020, 7:19

Зимна луна

1.9K 0 2

Тази нощ Луната била супер, нека,

не я потърсих да я видя.

Останах скрит зад спуснато перде,

тя нека си наднича мисля,

заровил си лицето във възглавницата мека.

Луна ще има и след мене,

ту сърп, ту златна пита, ту пък скрита...

Към нея нощем ще се взират хора клети,

ще се опитват да я стигнат,

но ходейки по нейната повърхност

ще търсят диря, като своята, отъпкани пътеки.

С Луна не се живее,

Луната е студена,

Луната вечно скита.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...