11 февр. 2020 г., 07:19

Зимна луна 

  Поэзия » Философская
1147 0 2

Тази нощ Луната била супер, нека,

не я потърсих да я видя.

Останах скрит зад спуснато перде,

тя нека си наднича мисля,

заровил си лицето във възглавницата мека.

Луна ще има и след мене,

ту сърп, ту златна пита, ту пък скрита...

Към нея нощем ще се взират хора клети,

ще се опитват да я стигнат,

но ходейки по нейната повърхност

ще търсят диря, като своята, отъпкани пътеки.

С Луна не се живее,

Луната е студена,

Луната вечно скита.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??