Feb 11, 2020, 7:19 AM

Зимна луна

2K 0 2

Тази нощ Луната била супер, нека,

не я потърсих да я видя.

Останах скрит зад спуснато перде,

тя нека си наднича мисля,

заровил си лицето във възглавницата мека.

Луна ще има и след мене,

ту сърп, ту златна пита, ту пък скрита...

Към нея нощем ще се взират хора клети,

ще се опитват да я стигнат,

но ходейки по нейната повърхност

ще търсят диря, като своята, отъпкани пътеки.

С Луна не се живее,

Луната е студена,

Луната вечно скита.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...