31 ene 2017, 9:44

Зимна нощ

592 0 7

Зимна нощ, далече от морето.

Поглед и докосване притихнало в длан гореща.

Ласка и протегната ръка,

огън и нежност.

              Две сърца.

Душевен съд в страх облян.

Болка спряла в света неразбран.

    Раздяла и болка.

Обич свита на кълбо.

Отлетяло време

за истина се връща.

   Откровение

и трепетно дихание

пътуват от балкана до морето.

    И небето свело глава

и реката шумно се вълнуват

от радостта,

която в сърцето ми танцува.

Морето ревнува,

че моето момче ръцете ми целува.

Подай ръка

до бреговете морски ще те заведа.

като бриз гальовен да те галя

и любовта да лудува

тъй както всяка зима

лебедът с крилете си в морето плува.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йонка Янкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...