Зимна нощ

31.01.2017 г., 9:44 ч.

Поезия » Любовна, Свободен стих

388 0 7

Зимна нощ, далече от морето.

Поглед и докосване притихнало в длан гореща.

Ласка и протегната ръка,

огън и нежност.

Две сърца.

Душевен съд в страх облян.

Болка спряла в света неразбран.

Раздяла и болка.

Обич свита на кълбо.

Отлетяло време

за истина се връща.

Откровение

и трепетно дихание

пътуват от балкана до морето.

И небето свело глава

и реката шумно се вълнуват

от радостта,

която в сърцето ми танцува.

Морето ревнува,

че моето момче ръцете ми целува.

Подай ръка

до бреговете морски ще те заведа.

като бриз гальовен да те галя

и любовта да лудува

тъй както всяка зима

лебедът с крилете си в морето плува.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

yankova41 (Йонка Янкова)

2017-02-01T15:54:17+02:00

Благодаря ти Васе за кментара
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2017-02-01T15:30:56+02:00

Съгласна с другите. Поздрави!
Веси_Еси (Еси)

2017-02-01T14:03:43+02:00

Хареса ми, Йонче! С Младен и Силвия.
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-02-01T07:22:43+02:00

Благодаря за коментара Младен. Желая добър ден
vega666 (Младен Мисана)

2017-02-01T01:26:00+02:00

Наистина е права Силвия. Нежно е стихотворението ти, Йонка. Влюбено - къщо! Поздрав!
yankova41 (Йонка Янкова)

2017-01-31T18:16:37+02:00

Благодаря ти Силве за коментара.лека вечер мила.
Plevel (Силвия Илиева)

2017-01-31T17:56:34+02:00

Много нежно и влюбено стихотворение си сътворила Йонче, поздравления!