Зимна нощ
Зимна нощ, далече от морето.
Поглед и докосване притихнало в длан гореща.
Ласка и протегната ръка,
огън и нежност.
Две сърца.
Душевен съд в страх облян.
Болка спряла в света неразбран.
Раздяла и болка.
Обич свита на кълбо.
Отлетяло време
за истина се връща.
Откровение
и трепетно дихание
пътуват от балкана до морето.
И небето свело глава
и реката шумно се вълнуват
от радостта,
която в сърцето ми танцува.
Морето ревнува,
че моето момче ръцете ми целува.
Подай ръка
до бреговете морски ще те заведа.
като бриз гальовен да те галя
и любовта да лудува
тъй както всяка зима
лебедът с крилете си в морето плува.
© Йонка Янкова All rights reserved.
