Снежинки боси лутат се в сумрака,
че зима е да ни напомнят плахо!
Прозорците синеят се, въздишат,
снежинките по тях поеми пишат!
И тих ветрец усмихнато ги гони,
топи ги във уста като бонбони,
подмята ги насам натам и тича
косите със снежинки да накичи.
И плъзват се, танцуват по паважа,
подскачат леко и въртят се даже,
а после мило, тихичко заспиват,
че скоро зимата ще си отиде!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
