Зимна поема
Снежинки боси лутат се в сумрака,
че зима е да ни напомнят плахо!
Прозорците синеят се, въздишат,
снежинките по тях поеми пишат!
И тих ветрец усмихнато ги гони,
топи ги във уста като бонбони,
подмята ги насам натам и тича
косите със снежинки да накичи.
И плъзват се, танцуват по паважа,
подскачат леко и въртят се даже,
а после мило, тихичко заспиват,
че скоро зимата ще си отиде!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катя Всички права запазени
