Снежинки боси лутат се в сумрака,
че зима е да ни напомнят плахо!
Прозорците синеят се, въздишат,
снежинките по тях поеми пишат!
И тих ветрец усмихнато ги гони,
топи ги във уста като бонбони,
подмята ги насам натам и тича
косите със снежинки да накичи.
И плъзват се, танцуват по паважа,
подскачат леко и въртят се даже,
а после мило, тихичко заспиват,
че скоро зимата ще си отиде!
© Катя All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
