Зимна приказка
Не знам, защо реших да пиша,
едничък стих във този час.
Защото вън вали прекрасен дъжд,
защото теб обичам аз...
Какъв прекрасен дъжд навън вали,
аз пак стоя затворен в тази стая
и мисля си за теб и любовтта...
Кога ли ще те вида аз не зная.
Навън сега е страшна зима,
във моя сън пристигаш ти,
и както винаги си толкова красива,
и гледаш ме с красивите очи.
По твоето лице прекрасно
се стичат нежни капчици роса,
и с мойте длани толкоз нежно,
опитвам се да галя твоята коса.
Навън дъждът вали неуморимо,
а нашите ръце се сляха във едно,
това е толкова неповторимо -
зимна приказка за любовтта.
едничък стих във този час.
Защото вън вали прекрасен дъжд,
защото теб обичам аз...
Какъв прекрасен дъжд навън вали,
аз пак стоя затворен в тази стая
и мисля си за теб и любовтта...
Кога ли ще те вида аз не зная.
Навън сега е страшна зима,
във моя сън пристигаш ти,
и както винаги си толкова красива,
и гледаш ме с красивите очи.
По твоето лице прекрасно
се стичат нежни капчици роса,
и с мойте длани толкоз нежно,
опитвам се да галя твоята коса.
Навън дъждът вали неуморимо,
а нашите ръце се сляха във едно,
това е толкова неповторимо -
зимна приказка за любовтта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Георги Димитров Todos los derechos reservados
