Тихо и бяло навън заваля
и превърна дърветата
в приказка зимна.
От щастие – искам да плача.
Кротко се реят снежинките
и ми разказват за теб.
Видели те на прозореца, мило момиче.
И блестели сълзи във очите ти.
Но си успяла
по вятъра с тях, да ми пратиш
от твоята ангелска нежност.
Сега са бели въздишки
и вместо теб ме докосват.
Притихнал, като в храм...
Една по една ги целувам.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
