Зимна приказка
Тихо и бяло навън заваля
и превърна дърветата
в приказка зимна.
От щастие – искам да плача.
Кротко се реят снежинките
и ми разказват за теб.
Видели те на прозореца, мило момиче.
И блестели сълзи във очите ти.
Но си успяла
по вятъра с тях, да ми пратиш
от твоята ангелска нежност.
Сега са бели въздишки
и вместо теб ме докосват.
Притихнал, като в храм...
Една по една ги целувам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тасо Всички права запазени
