30 ene 2016, 10:54

Зимна светлина

  Poesía
727 0 0

 

 

Тиха беше сутринта,

докато вървях из студените преспи.

Виждах пътища познати,

но те са сякаш променени.

 

Къщите, пейките и улиците

са покрити с кристалите на чупливия лед.

Дали това е сън,

дали това място не разцъфва от леда.

 

В тази нежност чуплива 

се отразява светлина.

Дали тя ще ни върне 

красотата на света не знам.

 

Това е картината, която видях.

Сега вървя по пътя заледен,

заслепен от тази светлина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...