Тиха беше сутринта,
докато вървях из студените преспи.
Виждах пътища познати,
но те са сякаш променени.
Къщите, пейките и улиците
са покрити с кристалите на чупливия лед.
Дали това е сън,
дали това място не разцъфва от леда.
В тази нежност чуплива
се отразява светлина.
Дали тя ще ни върне
красотата на света не знам.
Това е картината, която видях.
Сега вървя по пътя заледен,
заслепен от тази светлина.
© Емил Костов Все права защищены