30.01.2016 г., 10:54

Зимна светлина

729 0 0

 

 

Тиха беше сутринта,

докато вървях из студените преспи.

Виждах пътища познати,

но те са сякаш променени.

 

Къщите, пейките и улиците

са покрити с кристалите на чупливия лед.

Дали това е сън,

дали това място не разцъфва от леда.

 

В тази нежност чуплива 

се отразява светлина.

Дали тя ще ни върне 

красотата на света не знам.

 

Това е картината, която видях.

Сега вървя по пътя заледен,

заслепен от тази светлина.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...