Jan 30, 2016, 10:54 AM

Зимна светлина

  Poetry
731 0 0

 

 

Тиха беше сутринта,

докато вървях из студените преспи.

Виждах пътища познати,

но те са сякаш променени.

 

Къщите, пейките и улиците

са покрити с кристалите на чупливия лед.

Дали това е сън,

дали това място не разцъфва от леда.

 

В тази нежност чуплива 

се отразява светлина.

Дали тя ще ни върне 

красотата на света не знам.

 

Това е картината, която видях.

Сега вървя по пътя заледен,

заслепен от тази светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...