Jan 30, 2016, 10:54 AM

Зимна светлина

  Poetry
732 0 0

 

 

Тиха беше сутринта,

докато вървях из студените преспи.

Виждах пътища познати,

но те са сякаш променени.

 

Къщите, пейките и улиците

са покрити с кристалите на чупливия лед.

Дали това е сън,

дали това място не разцъфва от леда.

 

В тази нежност чуплива 

се отразява светлина.

Дали тя ще ни върне 

красотата на света не знам.

 

Това е картината, която видях.

Сега вървя по пътя заледен,

заслепен от тази светлина.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Емил Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...