koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
9 feb 2017, 13:11

Зимна тъга 

  Poesía » Otra
292 0 4

Край мене зимни ветрове фучат.

От студ небето мълком се избистри.

Звездите горе тягостно мълчат,

загледани във земните палитри.

 

А тук вършее вече снеговей

и трупа преспите непроходими.

Във своя бурен снежен апогей

снегът поражда мисли непростими.

 

Запердени, прозорците със скреж

от зимен страх присвиват те очички.

Зад тях пък зрее вечният копнеж

за пролет с ранобудните си птички.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??