koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
9.02.2017 г., 13:11 ч.

Зимна тъга 

  Поезия » Друга
310 0 4

Край мене зимни ветрове фучат.

От студ небето мълком се избистри.

Звездите горе тягостно мълчат,

загледани във земните палитри.

 

А тук вършее вече снеговей

и трупа преспите непроходими.

Във своя бурен снежен апогей

снегът поражда мисли непростими.

 

Запердени, прозорците със скреж

от зимен страх присвиват те очички.

Зад тях пък зрее вечният копнеж

за пролет с ранобудните си птички.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??