koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
Feb 9, 2017, 1:11 PM

Зимна тъга 

  Poetry » Other
264 0 4

Край мене зимни ветрове фучат.

От студ небето мълком се избистри.

Звездите горе тягостно мълчат,

загледани във земните палитри.

 

А тук вършее вече снеговей

и трупа преспите непроходими.

Във своя бурен снежен апогей

снегът поражда мисли непростими.

 

Запердени, прозорците със скреж

от зимен страх присвиват те очички.

Зад тях пък зрее вечният копнеж

за пролет с ранобудните си птички.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??