Студът сковава бавно всичко.
Градът настръхнал се е свил.
И нийде не пропява птичка,
а сняг градинки е покрил.
Зад ъгъла стои бездомник.
В очите му блести сълза.
Крепи го само оня спомен
за кухнята със топлата храна.
А слънцето спокойно си почива,
очаква следващите дни,
когато пак от изток ще изплува,
да сгрее позамръзнали души́.