12 ene 2022, 14:03

Зимни нюанси

793 4 6

Студът сковава бавно всичко.

Градът настръхнал се е свил.

И нийде не пропява птичка,

а сняг градинки е покрил.

 

Зад ъгъла стои бездомник.

В очите му блести сълза.

Крепи го само оня спомен

за кухнята със топлата храна.

 

А слънцето спокойно си почива,

очаква следващите дни,

когато пак от изток ще изплува,

да сгрее позамръзнали души́.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивелина Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Николай, благодаря, за прочита и коментара!
    Ирина, благодаря и на теб! Това е то - за някои е постоянна зима, за други все пак слънцето изгрява, стопля и настъпва пролетта.
    Благодаря и на поставилите стихотворението в "любими"!
  • Хареса ми оптимистичната нотка тук!
    Поздрави!
  • Тони, радвам се и теб да видя тук! Точно си усетил...
  • Малко тъжно, леко меланхолично, но пък с обещание за стопляне на душата Браво!
  • Май, май е пет-шест седмици Радвам се, че прочете, Иво!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...