Ивеивелина (Ивелина Тодорова)
66 837
12.01.2022 г., 14:03 ч.

Зимни нюанси 

  Поезия » Пейзажна, Друга
357 4 7

Студът сковава бавно всичко.

Градът настръхнал се е свил.

И нийде не пропява птичка,

а сняг градинки е покрил.

 

Зад ъгъла стои бездомник.

В очите му блести сълза.

Крепи го само оня спомен

за кухнята със топлата храна.

 

А слънцето спокойно си почива,

очаква следващите дни,

когато пак от изток ще изплува,

да сгрее позамръзнали души́.

© Ивелина Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Николай, благодаря, за прочита и коментара!
    Ирина, благодаря и на теб! Това е то - за някои е постоянна зима, за други все пак слънцето изгрява, стопля и настъпва пролетта.
    Благодаря и на поставилите стихотворението в "любими"!
  • Добре си предала атмосферата в този "настръхнал" през зимата град. Макар да е кратък стих, картината с бездомника е повече от едно повърхностно наблюдение. И да, все някога ще дойде и пролет за тези, които я дочакат.
  • Хареса ми оптимистичната нотка тук!
    Поздрави!
  • Тони, радвам се и теб да видя тук! Точно си усетил...
  • Малко тъжно, леко меланхолично, но пък с обещание за стопляне на душата Браво!
  • Май, май е пет-шест седмици Радвам се, че прочете, Иво!
  • Колко е тя зимата-пет,шест месеца
Предложения
: ??:??