1 feb 2010, 8:57

Зимни стихове

2.7K 0 0

Черно коте

 

Черно котенце в снега намерих,

тихичко му промълвих:

дай да стопля малките крачета,

че навън  е кучи студ!

 

Ти не бой се, с мен ела и то не къде да е,  а у дома!

Мама, тати първо  ще се карат,

но щом  видят милите очи,

те ще  кажат – черно коте, остани!

 

И  ето, че  студът ми подари

мил другар за щурите  игри.

Ех, ще мине зимата по-леко,

щом си с мене ти - черно коте меко!

 

 

                                     (С. Иванчева, 29.01.10г.)

 

 

        4. Грозно пате

 

Патето изяде си зрънцата

и политна наделеко – горе в небесата,

май от малко глуповато, грозно пате,

станало си гиздаво, хвъркато!!

 

Лебед най-напет  вече води  ятото отпред.

Ала не забравяй ти детето,

дето цяла зима  за теб полага  мила грижа,

а  сега  отлитай  ти на юг, че при нас е още лед и студ!

 

            (С. Иванчева, 29.01.10г.)

 

 

           

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Светла Иванчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...