sama86 (Евкалипт)
68 194
10 dic 2008, 22:53

Зимно... 

  Poesía
1014 0 5
 

Едно си спомням... беше зима,

и дълго меко, утешително валя...

Звездите сгушиха се в топлите камини,

прикоткани от бяла тишина...

В прегръдките ми за секунди

се беше спрял - на път за някъде,

И тази нежност много трудно 

излях от мен след дълго чакане...

Едно си спомням... беше обич,

макар че днес не го признаваме...

Макар че днес и двамата сме повече,

а всъщност нищо нямаме...

Ти имаш другата, която предпочете,

аз - другите, но ми горчи...

И всеки цвят на снеговете

е само поглед в твоите очи...

Едно си спомням... беше искано,

като да носиш в себе си дете,

както да искаш слепи истини,

които дават най-големите криле...

Едно си спомням... беше снежно

и ни покри до връхчето на пръстите,

като любовна ласка с много нежност

валя смирено без прекъсване...

Отгоре ни видя - във зимните обятия,

съдбата ми, съдбата му и го изтръгна,

целунах кротко по челото му предателя

и го оставих с другата да тръгне...

 

 

© Евкалипт Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??