Зимно...
Едно си спомням... беше зима,
и дълго меко, утешително валя...
Звездите сгушиха се в топлите камини,
прикоткани от бяла тишина...
В прегръдките ми за секунди
се беше спрял - на път за някъде,
И тази нежност много трудно
излях от мен след дълго чакане...
Едно си спомням... беше обич,
макар че днес не го признаваме...
Макар че днес и двамата сме повече,
а всъщност нищо нямаме...
Ти имаш другата, която предпочете,
аз - другите, но ми горчи...
И всеки цвят на снеговете
е само поглед в твоите очи...
Едно си спомням... беше искано,
като да носиш в себе си дете,
както да искаш слепи истини,
които дават най-големите криле...
Едно си спомням... беше снежно
и ни покри до връхчето на пръстите,
като любовна ласка с много нежност
валя смирено без прекъсване...
Отгоре ни видя - във зимните обятия,
съдбата ми, съдбата му и го изтръгна,
целунах кротко по челото му предателя
и го оставих с другата да тръгне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евкалипт Всички права запазени
