12 mar 2011, 17:51

Зимно

  Poesía
688 0 1

                           Промъкна се лукаво облакът,

                           след себе си затвори птиците.

                           Клони и гнезда самотни чакат,

                           взираш се - сълзят зениците.

 

                           В скута на нощта събраха

                           северни легенди ветровете.

                           Есенните цветове се скриха

                           под завивката на снеговете.

 

                           Изгубва се във бяло пътят,

                           посоката сега налучква.

                           Духове рисуват по стъклата

                           невероятно странни случки.

 

                           А в огнището се смеят въглени,

                           уют създали - истински.

                           Децата притаено слушат

                           как зимата разказва приказки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станимиров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...