Промъкна се лукаво облакът,

                           след себе си затвори птиците.

                           Клони и гнезда самотни чакат,

                           взираш се - сълзят зениците.

                           В скута на нощта събраха

                           северни легенди ветровете.

                           Есенните цветове се скриха

                           под завивката на снеговете.

                           Изгубва се във бяло пътят,

                           посоката сега налучква.

                           Духове рисуват по стъклата

                           невероятно странни случки.

                           А в огнището се смеят въглени,

                           уют създали - истински.

                           Децата притаено слушат

                           как зимата разказва приказки.