12 мар. 2011 г., 17:51

Зимно

682 0 1

                           Промъкна се лукаво облакът,

                           след себе си затвори птиците.

                           Клони и гнезда самотни чакат,

                           взираш се - сълзят зениците.

 

                           В скута на нощта събраха

                           северни легенди ветровете.

                           Есенните цветове се скриха

                           под завивката на снеговете.

 

                           Изгубва се във бяло пътят,

                           посоката сега налучква.

                           Духове рисуват по стъклата

                           невероятно странни случки.

 

                           А в огнището се смеят въглени,

                           уют създали - истински.

                           Децата притаено слушат

                           как зимата разказва приказки.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станимиров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...