6 nov 2007, 12:06

Зимно 

  Poesía
729 0 16

              Молитвено протягат клони към небето

              в студената и анемична светлина

              голи, призрачни дървета,

              оплаквайки поредния си листопад...

 

              А зимата стои на прага

              като премръзнало, бездомно куче...

              Трохи любов и късче нежност и предлагам,

              да опитомя глада и ненаситен, вълчи...

 

              Но зимата е гладна още. Вие

              отвързан северният вятър...

              Душата ми оглозгва... Чувствата ми пие...

              И иска огнената кръв на лятото...

               

                 

© Нина Сименова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??