6 нояб. 2007 г., 12:06

Зимно 

  Поэзия
730 0 16

              Молитвено протягат клони към небето

              в студената и анемична светлина

              голи, призрачни дървета,

              оплаквайки поредния си листопад...

 

              А зимата стои на прага

              като премръзнало, бездомно куче...

              Трохи любов и късче нежност и предлагам,

              да опитомя глада и ненаситен, вълчи...

 

              Но зимата е гладна още. Вие

              отвързан северният вятър...

              Душата ми оглозгва... Чувствата ми пие...

              И иска огнената кръв на лятото...

               

                 

© Нина Сименова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??