Молитвено протягат клони към небето
в студената и анемична светлина
голи, призрачни дървета,
оплаквайки поредния си листопад...
А зимата стои на прага
като премръзнало, бездомно куче...
Трохи любов и късче нежност и предлагам,
да опитомя глада и ненаситен, вълчи...
Но зимата е гладна още. Вие
отвързан северният вятър...
Душата ми оглозгва... Чувствата ми пие...
И иска огнената кръв на лятото...
© Нина Сименова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
