6.11.2007 г., 12:06 ч.

Зимно 

  Поезия
728 0 16

              Молитвено протягат клони към небето

              в студената и анемична светлина

              голи, призрачни дървета,

              оплаквайки поредния си листопад...

 

              А зимата стои на прага

              като премръзнало, бездомно куче...

              Трохи любов и късче нежност и предлагам,

              да опитомя глада и ненаситен, вълчи...

 

              Но зимата е гладна още. Вие

              отвързан северният вятър...

              Душата ми оглозгва... Чувствата ми пие...

              И иска огнената кръв на лятото...

               

                 

© Нина Сименова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??