Зимно
Молитвено протягат клони към небето
в студената и анемична светлина
голи, призрачни дървета,
оплаквайки поредния си листопад...
А зимата стои на прага
като премръзнало, бездомно куче...
Трохи любов и късче нежност и предлагам,
да опитомя глада и ненаситен, вълчи...
Но зимата е гладна още. Вие
отвързан северният вятър...
Душата ми оглозгва... Чувствата ми пие...
И иска огнената кръв на лятото...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Сименова Всички права запазени
