10 ene 2019, 11:57

Зимно кино 

  Poesía » Otra
959 9 12

Дълбоко времето. Библейско.

Прибягват кадрите. Всемирът
(светът) на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират.

Виж облачето
: дъх издишан
се разтопява над къщята.
Човекът някъде отишъл,
а тук останала душата.

Тя не се вижда, но се чувства
,
как се приготвя да си ходи.
И мисълта ти ще се спусне
донякъде да я проводи.

Но ще се върне. Бяла, вяла
,
да си догледа, безучастна,
как неусетно посивява
екранът.
Докато угасне.

 

И чак тогава ще те сепне,

останал във салона сам,

мълчането на световете,

студът на белия екран.

 

© Райчо Русев Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??