rajsun (Райчо Русев)
551 1381
Jan 10, 2019, 11:57 AM

Зимно кино 

  Poetry » Other
975 9 12

Дълбоко времето. Библейско.

Прибягват кадрите. Всемирът
(светът) на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират.

Виж облачето: дъх издишан
се разтопява над къщята.
Човекът някъде отишъл,
а тук останала душата.

Тя не се вижда, но се чувства,
как се приготвя да си ходи.
И мисълта ти ще се спусне
донякъде да я проводи.

Но ще се върне. Бяла, вяла,
да си догледа, безучастна,
как неусетно посивява
екранът.
Докато угасне.

 

И чак тогава ще те сепне,

останал във салона сам,

мълчането на световете,

студът на белия екран.

 

© Райчо Русев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??