Зимно кино
Дълбоко времето. Библейско.
Прибягват кадрите. Всемирът
(светът) на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират.
Виж облачето: дъх издишан
се разтопява над къщята.
Човекът някъде отишъл,
а тук останала душата.
Тя не се вижда, но се чувства,
как се приготвя да си ходи.
И мисълта ти ще се спусне
донякъде да я проводи.
Но ще се върне. Бяла, вяла,
да си догледа, безучастна,
как неусетно посивява
екранът.
Докато угасне.
И чак тогава ще те сепне,
останал във салона сам,
мълчането на световете,
студът на белия екран.
© Райчо Русев All rights reserved.
