rajsun (Райчо Русев)
541 1380
10.01.2019 г., 11:57 ч.

Зимно кино 

  Поезия » Друга
1114 9 11

Дълбоко времето. Библейско.

Прибягват кадрите. Всемирът
(светът) на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират.

Виж облачето: дъх издишан
се разтопява над къщята.
Човекът някъде отишъл,
а тук останала душата.

Тя не се вижда, но се чувства,
как се приготвя да си ходи.
И мисълта ти ще се спусне
донякъде да я проводи.

Но ще се върне. Бяла, вяла,
да си догледа, безучастна,
как неусетно посивява
екранът.
Докато угасне.

 

И чак тогава ще те сепне,

останал във салона сам,

мълчането на световете,

студът на белия екран.

 

© Райчо Русев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??