Зимно кино
Дълбоко времето. Библейско.
Прибягват кадрите. Всемирът
(светът) на бял екран е днеска.
Очите ти го прожектират.
Виж облачето: дъх издишан
се разтопява над къщята.
Човекът някъде отишъл,
а тук останала душата.
Тя не се вижда, но се чувства,
как се приготвя да си ходи.
И мисълта ти ще се спусне
донякъде да я проводи.
Но ще се върне. Бяла, вяла,
да си догледа, безучастна,
как неусетно посивява
екранът.
Докато угасне.
И чак тогава ще те сепне,
останал във салона сам,
мълчането на световете,
студът на белия екран.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
