Стрелките заковани са! Изгубено е

детството! Пропилени са мечтите…

Отдавна са пресъхнали… Чешмите

буренясват. Времето ненужно е…

По стените... паяжини… Украсяват

старите икони. Покрити с прах…

Потънали в безкрая са. Само страх

останал е. Душата тихо покварява.

Чупливо е времето. Изтъняло стъкло

се напуква. В бездната на погледа

чезне усмивката. Там без светогледа

обречен си. Блед... като платно.

Политическа зима е. Игли отровени

пронизват студено плътта. Капчици

надежда росят по перваза. Бръчки

отварят се. Коси побелели, излъгани…

Мълчат си и книгите. Сиво одеало

покрива ги. Като маска на призрак

невидим. Като пират с куц крак

и кука. Раздира плътта огледало.

Безформени трупове ходят. Съвестта

е луксозен подарък. Боя от реалности

страшна промъква се. Невероятно е

как се навеждаме. Пред глупостта си…