17 янв. 2021 г., 21:22

Зимно, ледено

810 0 1

Стрелките заковани са! Изгубено е

детството! Пропилени са мечтите…

Отдавна са пресъхнали… Чешмите

буренясват. Времето ненужно е…

 

По стените... паяжини… Украсяват

старите икони. Покрити с прах…

Потънали в безкрая са. Само страх

останал е. Душата тихо покварява.

 

Чупливо е времето. Изтъняло стъкло

се напуква. В бездната на погледа

чезне усмивката. Там без светогледа

обречен си. Блед... като платно.

 

Политическа зима е. Игли отровени

пронизват студено плътта. Капчици

надежда росят по перваза. Бръчки

отварят се. Коси побелели, излъгани…

 

Мълчат си и книгите. Сиво одеало

покрива ги. Като маска на призрак

невидим. Като пират с куц крак

и кука. Раздира плътта огледало.

 

Безформени трупове ходят. Съвестта

е луксозен подарък. Боя от реалности

страшна промъква се. Невероятно е

как се навеждаме. Пред глупостта си

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...