16 ene 2008, 14:01

Зимно предложение

732 0 7

Покани ме смутено вечерта,

когато ледени пързалки чистеха

на Луната призрачни деца..

И нови орнаменти си измисляха.

Попита ме дали аз бих могла,

когато си намеря свое време

на поканата да кажа "Да"...

Студът думите пое ми.

Усмивката ми, мръзнеща, откри,

че й е приятно твоето дихание.

Огледа се и право в теб зави,

на една пресечка разстояние.

А нея щом опесъчат,

ще се събуя и любов ще нося.

Тогава лунните деца ще изплетат

пътека - да не стигам боса...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...