16 ene 2008, 14:01

Зимно предложение 

  Poesía » De amor
597 0 7

Покани ме смутено вечерта,

когато ледени пързалки чистеха

на Луната призрачни деца..

И нови орнаменти си измисляха.

Попита ме дали аз бих могла,

когато си намеря свое време

на поканата да кажа "Да"...

Студът думите пое ми.

Усмивката ми, мръзнеща, откри,

че й е приятно твоето дихание.

Огледа се и право в теб зави,

на една пресечка разстояние.

А нея щом опесъчат,

ще се събуя и любов ще нося.

Тогава лунните деца ще изплетат

пътека - да не стигам боса...

 

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??