Зимно предложение
Покани ме смутено вечерта,
когато ледени пързалки чистеха
на Луната призрачни деца..
И нови орнаменти си измисляха.
Попита ме дали аз бих могла,
когато си намеря свое време
на поканата да кажа "Да"...
Студът думите пое ми.
Усмивката ми, мръзнеща, откри,
че й е приятно твоето дихание.
Огледа се и право в теб зави,
на една пресечка разстояние.
А нея щом опесъчат,
ще се събуя и любов ще нося.
Тогава лунните деца ще изплетат
пътека - да не стигам боса...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
