Нощта, когато меко ни обгръща,
а тишина неканена е гост,
защо пианото магия връща
и кой очаква го на леден мост?
Танцува зимата! Танцува с мрака!
А белите цигулки за кого
треперят в страст? Лъкът сърце изплака
на рамо с рамо в парещо танго!
Беззвездните пътеки ще го водят,
а танц с телата любовта сънува!
Безмълвните очи са неизбродни,
без дъх останах, а мечта бленува. ...