Зимно танго
Нощта, когато меко ни обгръща,
а тишина неканена е гост,
защо пианото магия връща
и кой очаква го на леден мост?
Танцува зимата! Танцува с мрака!
А белите цигулки за кого
треперят в страст? Лъкът сърце изплака
на рамо с рамо в парещо танго!
Беззвездните пътеки ще го водят,
а танц с телата любовта сънува!
Безмълвните очи са неизбродни,
без дъх останах, а мечта бленува.
Пресъхва жаждата, стрелки препускат,
преплитат погледи, цигулка стене.
Една китара струните отпуска,
невинна арфа съм и стъпка време!
Танцува вятърът, танцува сякаш
по знаци на загадачно арго́...
Луната в черен облак е облякъл,
да пази в тайна зимното танго...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимира Чакърова Всички права запазени
Поздрави и благодаря сърдечно!